За пореден път се завръщаме към четиридесетте години на миналия век, за да посрещнем поредния гарнизон немци на път да нападнат горкичките европейци, очакващи чудо да ги освободи. Е, да, ама не! Тук, естествено, се появявате вие – съпротивата, американци, англичани и всичко що ви падне... Не, всъщност тук няма да минете през всички. Имате под свой контрол само една шепа хора - да, точно както го казах – те са под ваш контрол. Като в предишните игри, така и тук си говорим за водача, човек, който дава съвсем лесно заповеди само с един бутон на клавиатурата и помръдване на мишката (мързелива работа си е това...).

Нека започнем с геймплея.

Играта не се отличава много от предшествениците си. Лесното управление на отрядчето е запазено. Натискате бутона, посочвате близкия немец и се радвате на болезнената му смърт! Да, обаче Бог ви е дал и две ръце да стреляте – както обикновено, така че ще се включите в боя, пък и повярвайте ми, има псета, които да избиете. Та хващате примерно Томпсъна си и започвате да стреляте по покрилите се зад стената врагове. Добре де, айде този път ще минем с тактика – ще кажем на пичовете от дефанзивната половина на моя екип да стрелят по нещастниците, а ние с моята нападаща част ще отидем по фланга, за да ги изтрепем. На пръв поглед нищо ново под слънцето. Е да, ама тук започват и новостите – играта е изградена на новия Unreal Engine 3, който слага физиката на масата. Започвате да стреляте през стената, което води до смъртоносната доза куршуми в тялото на даден човек. Да, правилно, куршумите минават през стената. Пак ще кажете – „Какво му е новото?” – ами абсолютно нищо, но е много забавно. Следващата част, имате двама неприятели зад някоя дървена ограда, хващате хубавото автоматично оръжие и я правите не на швейцарско сирене, а ако трябва да съм още по–точен – на трески. Да, цялата се цепи, разхвърчава, унищожава, жалко за тези, които ще я изграждат наново. Все пак това не са наши проблеми. Ние просто елиминираме немците. Така още веднъж – някой се крие зад изграден от чували с пясък окоп? Ами хвърляте граната, безотказно е, освен че има възможност да отнесе нацистите, има и два приятни ефекта – изхвърля пясъка, както и доста по-ефектното Rag Doll изхвърляне на човека, придружено от забавяне на времето.

С внасянето на филмови ефекти играта става по–красива и пълна, но някак не могат да минат за голяма новост. Все пак трябва да си призная, че има нещо ново. Вече може да „гушвате“ стените (нали се сещате - облягате гръб на стената и вече сте по–трудна мишена). Красиво, приятно, удобно и на всичкото отгоре камерата от трето лице, която успя да ме изненада при стрелянето – целият войник си се тресеше, което си е супер. Играта добавя и трета част към екипа ви, не са само две както в предишните части от поредицата... Третият тийм няма конкретна специалност и можете да си изберете сами какви да са. От студиото обещават и добър мултиплеър, който би трябвало да е по стандарт на другите игри..

Графично играта си е направена върху вече споменатия UE3.

Благинките не са малко, но пък са вече познати. Няма с какво толкова да ви изненада, особено ако сте играли Gears of War. Реално смятам, че е равна на Medal of Honor: Airborne, която изобщо не беше грозна, но пък само това ли са възможностите на този енджин? Не смятам. Не се накефих и на леко глуповатата система за отчитане „колко са ви застреляли”. Тя си е добре познатата от Call of Duty, но тук ефектът е по–зле...

Поне се завръща до болка познатият арсенал – Томпсън, MP40, много интересната базука – голяма изненада, която се носи от един от членовете на екипа ви! Другите оръжия? Ами какво да кажа, излезли от една нова преса за текстури, правеща ги още по-красиви, но нищо повече...