Ох, много се надявах EA да успеят да излязат от говната, в които са нагазили от Carbon насам. Просто умирах от желание един от царете на рейсърите да се стовари върху ни с пълното си изящество. За съжаление, случаят не е точно такъв...

Ако не беше желанието ми да играя нещо с коли, тази статия щеше да бъде коренно различна. След два часа игра написах на редактора „Боже, вие с Xbox сте късметлии, че имате игри като Burnout и Midnight Club… Тва Undercover за нищо не става..”. Вече бях стигнал до копчето Uninstall, когато реших да дам на Electronic Arts втори шанс и, бога ми, не съжалих за това. Просто в първите два – три часа всичко, което се вижда са ръбавите сенки, силното слънце и състезанията, които играем от Underground насам.

За моя радост, когато човек стигне на около 40% от заглавието, това се променя. Тогава започват мисиите, които правят Undercover една наистина забавна игра. Те включват бягане с крадени коли от полицията, чупене на противници и съответно пазене на приятелски коли от враговете. Има нещо невероятно приятно в това да се забиеш челно с Lamborghini Gallardo LP 560 в Lexus IS-F с 350 км/ч и да видиш на забавен каданс как целта ти се върти във въздуха докато парчета от нея летят настрани.

^{Натиснете на картинката, за да видите пълния размер и още скрийншоти от играта}

Въпреки че мотото на новото отроче на EA е “Once you go under, you are on your own…” (Веднъж минеш ли под прикритие, си сам), през цялата игра човек се чувства залят от информация, предоставена му или от командирката му, или от останалите персонажи. Всичкото това е показано на играча чрез кът сцени, в които, за съжаление, актьорите далеч не се справят добре и като цяло това скапва опита за изграждане на персонаж. Все пак резултатът е по-добър от Pro Street-ския Ryan Cooper, за когото така и не разбрахме нищо, освен че обича да ходи с каска.

Саундракът винаги е бил една от най-силните страни на игрите на Electronic Arts, но за съжаление в случая това не е точно така, поради което играта не получава десятка в графата Звук. Подборът на песни в по-голямата си част е доста несполучлив, като единствено изключение правят две произведения на Pendulum. Просто не върви да летя с McLaren F1 и да слушам някаква латино любовна песен. Слава богу, като компенсация получаваме великолепно озвучаване на двигателите. В един момент направо изключих музиката, за да мога да се насладя на осем цилиндровият вокалист.

Графиката е може би най-големият проблем на отрочето на EA. Сенките са невероятно ръбави и за съжаление, изключването им не решава проблема, тъй като тогава на места остават бели петна. Друг минус е невероятно ослепителната светлина , заради която колегите от GameTrailers казаха, че на човек му трябват слънчеви очила, за да играе като хората. Undercover страда и от отвратителната болест, наречена Pop-Up, при това в толкова напреднал стадий, че на моменти играта зацепва за секунди, за да зареди няколко сгради. При shooter или rpg това може да се преживее, но когато караш с 300км/ч и изведнъж екранът замръзне, няма как да не напсуваш разработчиците и на ум, и вербално.

Поведението на повечето коли е абсолютно неадектватно. Когато натиснете ръчната спирачка и наляво или надясно, колата моментално се обръща в дадената посока. Като цяло управлението на возилото зависи от това с какво предаване е – ако е с предно, трябва малко преди завоя да отпуснете газта и после, докато завивате, да я натиснете пак, ако е със задно, просто използвате горепосочената формула за ръчната спирачка, а ако е с четири задвижващи колела, просто си държите газта и правите 90 градусови завои с 240 км/ч.

^{Натиснете на картинката, за да видите пълния размер и още скрийншоти от играта}

Броят на автомобилите е абсолютно достатъчен – 59. Подобно на Grid, този път колите са подредени в три категории – Американски, Европейски и Японски. Първите имат добро ускорение, вторите – висока максимална скорост, а третите би трябвало да завиват най-добре, но в последствие установих, че тези от Стария Континент се справят по-добре и по-този показател. Незнайно защо немският Ford Escort, който е тунингован от английската компания Cossworth, беше сложен при американските машини и ми отне известно време да го намеря, но това си е чисто издребняване. Моделите на автомобили са доста детайлни, но за съжаление системата за щети си е разочарование на фона на тази от GRID или дори миналогодишният DiRT.

Като заключение ще кажа, че Need For Speed: Undercover е такава, каквато човек иска тя да бъде. Някои мои познати искаха с нея EA да докажат, че са стигнали дъното и вече копаят надолу и за тях играта беше именно такава. Други пък – и аз в това число – искаха един приятен рейсър и именно това получиха.