Последният сандък от Оранжевата кутия

Това, че е последен, въобще не означава, че е най-лош. Всъщност в Оранжевата кутия няма най-добра и най-лоша игра. В нея игрите са различни, макар и съдържащи много допирни точки помежду си. На прицел този път е Portal. Наложи ли се като идея? Впечатли ли всички? Имаше ли връзка с историята на Half-Life? На тези въпроси и още някои ще се опитам да ти отговоря в настоящата ни среща.

За Aperture… с любов!

Какво е Portal? Има ли някаква история или се състои от навързани безцелни пъзели? На първия въпрос отговорих доста ясно в превюто. Обаче втория – да, има история и то силно застъпена. И интересна на всичкото отгоре. Нямам никакво намерение да ти спойлвам каквото и да е. Искам само да ти споделя, че чувството, че точно ти си контролиран от един изкуствен интелект (GlaDOS), който хич не е толкова приятелски настроен, колкото ти казва, че е, е уникално (колкото и клиширано да звучи). Същото се отнася и за атмосферата – празният Enrichment център (това е подразделение на Aperture, така че не се знае – може да има някой друг оцелял в другите части на комплекса), офисите, в които си вървят Power Point-овете с надписите за конкуренцията с Black Mesa… Думите са безсилни.

Тортата!

Тортата... Доста нашумя тортата. GlaDOS от време на време обещаваше, че ще има, но от надписите на стената трябва леко-полеко да ти става ясно, че торта всъщност няма и няма и да има. За сметка на това ще има платформа, носеща те към гибел под 4000 градуса...

Та каква е тази торта, все пак? От време на време в играта GlaDOS ти обещава, че ако, примерно, напуснеш този тест, защото е невъзможен, ще има торта за теб; ако минеш правилно теста, ще има торта и парти за теб и приятелите ти, на което естествено ще присъства companion cube-ът. Мхм, ако нищо не разбираш, явно не си играл достатъчно Portal. Какво чакаш още?

Какво представлява тортата?

Време е да мина по същество, щото мога да си карам за тортите, кубчетата и оголената гърда на Chell доста дълго време.

Концепцията на Portal е проста – ляво копче на мишката – син портал, дясно – оранжев. Минеш през синия, излезеш през оранжевия и обратно. Това на пръв поглед е просто, на втори също, на петдесети пак. Но отваря толкова много врати за пъзели, че свят да ти се завие. Друго за порталите – с каквато скорост минеш през единия, със същата излизаш през другия – примери бол в играта. Този елемент е доста силно заложен в пъзелите по време на цялата игра.

Естествено, винаги можеш да се позабавляваш малко – портал на тавана, портал под теб. Два портала един до друг на стената. Един на стената, вторият на пода точно до първия. Доста интересни ситуациики се получават.

Ако все още не си разбрал, в играта няма кого да трепеш, няма и с какво да го трепеш тоя, дето го няма (логика). Portal се основава само и единствено на пъзелите. Дори и когато ”преминеш” в ”неофициалната” част, след опита на GlaDOS да те убие (опа, спойлер).

Пъзелите са истинско удоволствие за решаване, макар и изключителната трудност на половината от тях. Това всъщност е и най-големият минус на играта. Първите 15 стаи са за бебета, а от там нататък нещата загрубяват. Без бой си признавам, че неведнъж и дваж прибягвах до YouTube, за да видя как се минава еди-коя си част от еди-кое си ниво. В пъзелите ще видиш и чуеш някои познати неща от Half-Life. Примерно енергийните топчици, които трябва, използвайки порталите, да наместиш в ”контакта”, за да се задейства асансьора за излизане от стаята.

Тортата е вкусна, определено! Valve надминаха очакванията (поне моите) и направиха цяла игра, в която използването на само два портала (в началото само един, ама то само в първите две-три стаи) е... всичко. От доста време не бях виждал игра, която наистина да предлага нещо ново. Нещо ново като концепция, идея. Дори и така любимите ми два епизода на Half-Life 2 не предлагат никакви нови генерални промени. Генерални! А Portal го прави. С което Valve отново доказаха, че могат да превръщат простички идеи в супер хитови заглавия (спомняш ли си въпроса от превюто? Дали Portal ще направи това, което направи CS за мултиплейър жанра?). Последния път бе с Counter-Strike и на мултиплейър фронта. Защо мисля, че вече са успяли? Защото вече феновете започнаха масово да разработват нови карти, които не са по-малко идейни от оригиналните. А една игра, била тя и сингъл плейър, щом има силно къмюнити, то тогава тя диша, живее...

Горчивото

Очакваше след горните хвалби и възвишения на Portal да спра дотук със статията и да кажа, че тя помита всичко що мърда и не мърда? Ами не. И Portal си има лошите страни. На първо място – краткостта. На второто превъртане я прегазих за час и половина-два. Срам! Дано Portal 2 (няма начин да не си развият идеята, просто няма) е по-дългичък. Трудността – бива ли половин час да решаваш пъзели за второкласници и да се чудиш ”тука няма ли да стане по-трудно?” и след това изведнъж да запецнеш и да се чудиш кого да питаш ”абе на т’ва ниво съм, сега к’во да правя?”? Можеше и без тези работи да се мине. Но това са бели кахъри (бели кахъри в пълния смисъл на думата! В никакъв случай не си заслужава заради тях да се откажеш от Portal!) и играта получава абсолютно заслужената си десятка! Наречи го фенщина, наречи го каквото искаш, според мен Portal заслужава толкова!

Изпълнението

Source енджинът и тук отново зашеметява, макар и лекото еднообразие откъм цветове. Но не можеш да очакваш от център за тестове на оборудване за телепортация особена шарения, нали? Надписите по стените от предишните ”пътници”, уверявайки, че тортата наистина е лъжа; искайки помощ...

Звукът... как го правят, мамка му!? Как успяват да си озвучават толкова добре игрите Valve? Тук всякакъв коментар е излишен – категорична десятка, без право на обжалване!

И накрая няколко думи за допълнителните карти – т.нар. Bonus и Challenge maps. Първите са леко променени стаи от 13 до 18 включително. Ако искаш допълнително да си напрегнеш мозъка, ще успееш да го направиш точно с Bonus картите. А ако искаш да ти умрат повечето мозъчни клетки – пробвай с Challenge-ите – отново 13-18 включително, само че оригиналите и с дадени параметри, които трябва да биеш – най-малко време, най-малко портали и най-малко стъпки. Аз нямам нерви...

Тортата свърши

Изядох я аз, изяж я и ти! Вкусна е, АДСКИ е вкусна. Когато прегазиш всичко налично, метни един поглед в Steampowered за карти от фенове. Има пълни боклуци, но и доста добри попадения.

Е, това е от мен за Portal. Както казах по-горе, не ми пука дали според теб оценката е друга. Също така трябва и на теб да не ти пука каква е оценката, която аз съм поставил. Но ако и ти като мен, си такъв голям фен на Half-Life, навътре си с историята, навътре си и с историята на Aperture центъра и в частност Portal, мисля, че твоята оценка няма да е много различна от моята.