Отмъщението. Толкова приятно, развеселяващо. Бях все още млад.Не се интересувах от нищо повече от секс, наркотици и шофиране. А те ме прецакаха. 28 дълги години прекарах в затвора заради тях. 28 години, през които трябваше да печеля още и още пари и да си карам колата. Сега е време да си отмъстя.
Лично аз никога не съм харесвал Driv3r. Просто тя предаде истинския Driver. Превърна го в недодялан GTA клонинг, в който най-голямото предизвикателство беше да удържиш колата на пътя. Предаде оригинала, който беше първата игра с изпипани преследвания с полицията и даже известна доза реализъм. А Atari ни представиха един слабо оптимизиран боклук, който беше смешен в сравнение с първата част.

НО! Няма вече Driver от Atari. Има Driver oт Ubisoft. А момчетата от Ubi така и не са ме разочаровали. И пак не успяха. За пореден път получихме една качествена и изпипана игра от тях, а не просто говно, което разчита на стари лаври. Един от големите плюсове на играта пред GTA е полицията. Тук не разчитат на свръх сили, за да разберат че сте убили някого, ако не ви видят. Също така не се гледа добре на вас, ако си ходите по улицата с гранатомет в ръка (винаги ще помня как се гаврех на GTA:SA с базука от упор). Друг сериозен плюс пред Голямото Крадене на Коли е това, че ако не ви видят докато сменяте колите, не ви гонят. Още нещо, за което се сещам е превишената скорост. Да – ще ви подгонят и в случаи, че карате с по-висока от позволената скорост.
Историята е повече от добра за такъв тип игра (визирам GTA за сравнение). Играта се развива в две части – първо през 1978 година, а после през 2006. В началото главният герой е начинаещ гангстер, пробиващ си път нагоре по улиците благодарение на своите шофьорски умения. И точно, когато правите големия си удар, ви прецакват и отивате за 28 години в затвора. 28 дълги години изпълнени само с мисълта за отмъщение.
Мисиите са доста разнообразни като аз лично не забелязах 2 еднакви. Тъй като името на играта е Driver, а не Shooter, почти всичко в играта се минава само с добро каране. Оръжията са за всеки случаи, ако не можете да карате или стане прекалено напечено. Въпреки това, наборът от оръжия е доволно голям и особено през 2006-та патроните не са проблем.
В San Andreas беше загатното разполагането с личен автомобил като беше сложен тунингът. Но поне според мен, той беше крайно недостатъчен и беше сложен само за между другото. Но тук не е така. Всяка кола от улицата може да си стане ваша като просто я закарате в гаража. Там ще можете да я тунинговате – по 4-и bodykit-a за всяка кола, 3 левъла на engine performance, 5 нещица за suspension-a, бронирани и тонирани стъкл, бронирани гуми и разбира се, обикновено пребоядисване. Също така, на ваше разположение е нитрото, което за разлика от GTA, където се презарежда от нищото благодарение на Буда, ще трябва да си пълните. Единственото, което мога да изтъкна като минус при автомобилите, е липсата на лиценз, което значи че пак ще караме измислени от авторите коли.

Пари ще ви трябват за тунинговане на коли и за патрони за оръжията. Няма да печелите от story мисийте. За това на ваше разположение е голям набор от странични мисий – убийства, състезания или обири. Във всеки случаи няма да ви е скучно.
Едно от малкото неща, които харесвах на Driv3r, беше факта ,че когато се блъснеш не само колата се поврежда, но и главния герой губи кръв. Така че един челен удар с около 120 мили ви оставя на половината кръв. А на мотор положението е още по-неприятно. За разлика от GTA, където след челен удар с ТИР нашия пич просто се изтупваше и се качваше пак на мотора, тук при удар със 140 мили вие умирате, а ако нещо остане от мотора, той гръмва..
Разбира се, често се греши докато се кара със 100 мили в час, така че UbiSoft-ци са ни дали красивата графика, с която да се насладим на зрелищните катастрофи. На моята щайгичка Driv3r влачеше на 800x600 min detail. За сравнение Паралелните Линии хвърчат на 1024x768 medium detail. Та какво излиза – получаваме по-хубава графика и по-лек енджин. Браво Ubi, браво Soft!!! Един съвет – когато пуснете за пръв път играта, тя автоматично сканира компютъра ви и ви дава предложение, как да оптимизирате настройките за своята щайга. Послушайте я – наистина помага. Внимание заслужават и кът сцените, които направо карат тези от San Andreas да изглеждат смешни.

Музиката е просто прекрасна за играта. В края на 70-те песните са предимно rock’n’roll и jazz. Просто душата ми се пълни, когато се кача в колата и чуя “Walking on the beaches, looking at the bitches…”. А в 2006-та можем да се порадваме на house, rock и rap. Голяма част от колите през 78’ попадат в категорията “Muscle”. Е , за пръв път от много време чувам плътния и силен звук на кола от тази категория. Какво повече може да иска човек?
UbiSoft ни показаха как трябва да се направи продължение на една култова игра – с известно количество новости , но без да се отдалечава далеч от адреналиновия коктейл, който се казва “Driver”. Абе “UbiSoft”-ско произведение!